online advertising
2006-11-29 23:16:00
Ще напиша нещо, което повечето от Ð’Ð°Ñ Ð¼Ð¾Ð¶Ðµ би ще го Ñметнат за ненужно. Ðо...
От дълго време чета нÑкои блогове в македонÑката блогоÑфера. Също така Ñъм кореÑпондирал нÑколко пъти и Ñ Ð¾Ñ‚Ð´ÐµÐ»Ð½Ð¸ хора, който пишат за "одноÑите помегу бугари и македонци". Въпреки, че нÑколко меÑеца на блога ÑтоÑха линкове към техни Ñтраници, никои от Ñ‚ÑÑ… не пожела да направи обратното-да включи този Ñайт към връзките Ñи.
От 23 ноември, за пръв път бе поÑочена връзка към българÑки Ñайт или блог, предÑтавÑщ българÑката гледна точка за иÑториÑта на МакедониÑ. Ðвторът на 2006-12-13 00:48:00
Makedonie - geografické pojetà nebo národnostě opodstatněný stát
Любезно предоÑтавен материал от: "nbn"
(по род от град Кукуш, ЕгейÑка МакедониÑ).
Сайт: http://www.nikolov.sou-stravovani.cz/
V dávné minulosti jsou zemÄ› mezi Å™ekami Vardar a Bistrica známy pod názvem Ematie v helénistické podobÄ› tráckého názvu, spojeného s tráckým panovnÃkem Emationem /Ematij/. Poprvé je název Makedonie použÃván v 7. stol. pÅ™ed n. l. pro oznaÄenà oblastà mezi Olympem a Belasicou, Å™ekou Vardar a Osogovo. V obdobà klasického helénismu, tj. do 2. stol. pÅ™ed. n. l. dokud existoval dávný Makedonský stát, dostal geografický pojem Makedonie, politický souzvuk a zahrnul nová územÃ: na východ k Å™ece Struma, na západ k Beratu v Albánii (dneÅ¡nà - pozn. pÅ™ekladatele) na jih k Olympu. V dobÄ› Alexandra Makedonského (v letech 336-323 pÅ™ed n. l.) Makedonie zahrn 2006-12-15 23:42:00
ПрофеÑор д-Ñ€ Димитър Гоцев
: ВъпроÑÑŠÑ‚ Ñ ÐžÐœÐž ИЛИÐДЕРе политичеÑки
!
ÐÐ³ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¤Ð¾ÐºÑƒÑ
ФокуÑ: Проф. Гоцев, има ли антибългарÑка ÐºÐ°Ð¼Ð¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² МакедониÑ?
- Димитър Гоцев: Има такава кампаниÑ. Ð¢Ñ Ñе поÑви Ñ Ð½Ð°Ð±Ð»Ð¸Ð¶Ð°Ð²Ð°Ð½ÐµÑ‚Ð¾ на датата на приÑъединÑване на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз (ЕС). Веднага антибългарÑките Ñили, както в Република МакедониÑ, така и извън неÑ, Ñе активизираха, за да Ñъздадат проблеми на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ най-вече - да предÑтавÑÑ‚ пред Европа, че Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð° проблеми ÑÑŠÑ Ñвоите ÑÑŠÑеди, главниÑÑ‚ от който е, че не признава Ñ‚.нар. македонÑко Иван Снегаров
ГЕОРГИ КÐСТРИОТÐ-СКЕÐДЕРБЕГ (1405—1... 1970-01-01 00:59:59 Иван СнегаровГЕОРГИ КÐСТРИОТÐ-СКЕÐДЕРБЕГ (1405—1468 г.) И ОТÐОШЕÐИЕТО ÐРДЕБЪРИ ОХРИД КЪМ ОСВОБОДИТЕЛÐÐТРМУ БОРБÐот: Ñп. ИÑторичеÑки преглед, кн. 2, 1968, 60-65 ÑÑ‚Ñ€.ОÑманÑките турци умело използували военната ÑлабоÑÑ‚ на ВизантийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ на другите държави в БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров. Раздирани от феодални размирици, тези държави не могли да Ñе Ñдружат за отпор Ñрещу нашеÑтвениците. След като завладели Мала ÐÐ·Ð¸Ñ Ð¸ уÑтановили Ñтолицата Ñи в гр. БруÑа, турÑките Ñултани кроели планове да завземат Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð‘Ð°Ð»ÐºÐ°Ð½Ñки полуоÑтров и оттам да разширÑÑ‚ владеРДобрин Мичев:
Ð”ÐµÐ½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑкото наÑе... 1970-01-01 00:59:59 Добрин Мичев:Ð”ÐµÐ½Ð°Ñ†Ð¸Ð¾Ð½Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑкото наÑеление във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (1945-1949След Ñнемането на Ðœ.Шаторов от поÑта Ñекретар на ПокрайнÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð¼Ð¸Ñ‚ÐµÑ‚ на ЮКП през 1941 г. и на оÑтаналите пробългарÑки наÑтроени членове на комитета и натрапването на ÑърбофилÑки наÑтроени дейци, ЮКП употреби много уÑилиÑ, за да откъÑне революционното комуниÑтичеÑко движение във ВардарÑка ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ БРП. Ð¢Ñ Ñе помъчи да му придаде национален антибългарÑки характер, отколкото Ñоциално-клаÑова наÑоченоÑÑ‚. За да изолира революционната борба от тази в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ Ð˜ÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐлбаниÑ, 1912-1991любезно предоÑтавен... 1970-01-01 00:59:59 ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐлбаниÑ, 1912-1991любезно предоÑтавен материал от Е. Ðœ. (българин от Голо Бърдо) ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² периода 1912 - 1944 годинаÐа 12 ноември 1912 година ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ð±Ñвила незавиÑимоÑтта Ñи от турÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ чиÑто влаÑÑ‚ е била за 500 години. Ðа 30 май 1913 година ЛондонÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ официално признавал незавиÑима ÐлбаниÑ. Великите Ñили решили Ñъщо ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° бъде конÑтитуционна Ð¼Ð¾Ð½Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ð¸ когато Ñ‚Ñ€Ñбвало да изберат принц, Ñледвали модела, приложен от Ñ‚ÑÑ… в ГърциÑ, Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð ÑƒÐ¼ÑŠÐ½Ð¸Ñ Ð¸ избрали германец. През ноември 1913 година принц Вилхелм от Ви ÐЛБÐÐИЯ И ÐЛБÐÐЦИТЕ. ЕТÐОГРÐФСКИ ОЧЕРК
Ð®Ð»Ð¸Ñ Ð’. Ив... 1970-01-01 00:59:59 ÐЛБÐÐИЯ И ÐЛБÐÐЦИТЕ. ЕТÐОГРÐФСКИ ÐžÐ§Ð•Ð ÐšÐ®Ð»Ð¸Ñ Ð’. Ивановапревод от руÑки език: Петър Трифоновпубликувано в: "ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¸ албанÑките идентичноÑти. ИзÑледваниÑ", Международен център по проблемите на малцинÑтвата и културните взаймодейÑтвиÑ, С., 2000 г., 119-159 ÑÑ‚Ñ€. Ñайт: www.imir-bg.orgÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ малка Ñтрана. Ð¢Ñ Ð·Ð°ÐµÐ¼Ð° площ 28,7 хил. кв. км. Главна нейна оÑобеноÑÑ‚ е извънредното разнообразие на природните уÑловиÑ: релеф, климат, раÑтителноÑÑ‚ и на този фон - многообразни вариации на културата. Ð’ каквато и поÑока да Ñе придвижвате из Ñтраната, непрекъÑнато Ви пора Здравейте,Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ бъде качена една интереÑна книг... 1970-01-01 00:59:59 Здравейте,Ð´Ð½ÐµÑ Ñ‰Ðµ бъде качена една интереÑна книга, коÑто не е много популÑрна, но за Ñметка на това е чеÑто използвана от нÑкои (предимно българÑки) иÑторици. Макар и малка по големина, авторите и Ñа Ñе поÑтарали Ñравнително изчерпателно да изÑледват възникването и развитието на организираната ÑръбÑка пропаганда в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾ 1908 година. Ð¢Ñ Ñъдържа ценни документи и източници, показващи транÑформациÑта на ÑръбÑката помощ от чиÑто църковна и по-Ñ€Ñдко училищна до 60-те години на ХІХ в., към една целенаÑочена политика за промÑна на етничеÑÐºÐ¸Ñ ÑÑ ÐÐДОРЛÐЗОВ ЯÐЕВ - "ÐÐДОРКЬОСЕТО"
СПОМЕÐИ (любе... 1970-01-01 00:59:59 ÐÐДОРЛÐЗОВ ЯÐЕВ - "ÐÐДОРКЬОСЕТО"СПОМЕÐИ (любезно предоÑтавени от г-н Цочо БилÑÑ€Ñки)За да напиша Ñпомените на Ðндон КьоÑето налагаше Ñе да отпътувам за Горна Ð”Ð¶ÑƒÐ¼Ð°Ñ (дн. Благоевград), където Ñе бе наÑтанил видниÑÑ‚ македонÑки революционер и терориÑÑ‚ от лÑвото крило на македонÑката организациÑ. Ð’ продължение на три дни запиÑах вÑичко, което дÑдо Ðндон Ñи Ñпомни за ÑвоÑта бурна революционна дейноÑÑ‚. Срещите ни Ñе ÑÑŠÑтоÑха в хотела, в който бÑÑ… отÑеднал.КьоÑето бе ниÑичък, Ñух човек Ñ Ð¿Ð¾Ð±ÐµÐ»Ñла коÑа. Говореше енергично, както енергични бÑха Документи за иÑториÑта на МакедониÑ: Dokumenti za... 1970-01-01 00:59:59 Документи за иÑториÑта на МакедониÑ: Dokumenti za istorijata na makedonskiot narod: Документи за иÑторијата на македонÑкиот народСредновековиеИзточник: "МакедониÑ. Сборник Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð¸ и материали", С., БÐÐ, 1978------------------------------------------------1Сведение на Прокопий КеÑарийÑки1 за ÑлавÑнÑкото нападение на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров — в района на Ðиш и СолунV в.Докато в илирийÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Сердика [СофиÑ] Герман Ñъбирал и уÑтройвал войÑката и най-уÑърдно подготвÑл вÑичко за войната,2 в ромейÑката Ð·ÐµÐ¼Ñ Ð½Ð°Ñ…Ð»ÑƒÐ»Ð¸ ÑлавÑни в такова множеÑтво, каквото никога по-рано не било виждано.3 Те Ð Ivan Mihailov (Bulgarian: Иван Михайлов), also kn... 1970-01-01 00:59:59 Ivan Mihailov (Bulgarian
: Иван Михайлов), also known as Vancho or Vanche Mihailov (Bulgarian: Ванчо, Ванче Михайлов), (August 26, 1896, Novo Selo, present-day Republic of Macedonia - September 5, 1990, Rome, Italy) was a Bulgarian revolutionary, leader of the Internal Macedonian Revolutionary Organization after 1924.Mihailov studied at the Bulgarian Secondary School "St. Cyril and Methodius" in Solun/Thessaloniki until the Second Balkan War when the school was closed by the new Greek administration and he was forced to continue his studies at a Serbian school in Skopje. He was offered a scholarship by the Serbian Ministry of Education to pursue a degree at a European university but declined and enlisted instead in the Bulgarian army. After the end of World War I, Mihailov settled in Sofia and started to study law at the Sofia University where he was contacted by activists of the IMRO and offered to work as a secretary for IMRO's leader at that time, T Hristo Tatarchev (December 16 1869 - January 5 195... 1970-01-01 00:59:59 Hristo Tatarchev (December
16 1869 - January
5 1952) was a Bulgarian revolutionary and leader of the revolutionary movement in Macedonia and Eastern Thrace. He was among the founders of the Bulgarian Macedonian-Adrianople Revolutionary Committees in October 1893 (the organization was renamed to IMARO in 1906 and IMRO in 1920). He wrote the memoirs The First Central Committee of the IMRO (1928). He authored several political journalism works between the First and Second World Wars.Tatarchev was born in the village of Resen, Macedonia in a rich family. His father Nikola Tatarchev was a successful banker, and his mother Katerina was a descendant of a prominent family. Hristo Tatarchev received his initial education in Resen, then in Bratsigovo (1882) and eventually at the Secondary school for boys in Plovdiv (1883-87). It was at that time when he enrolled in a students' legion, which took part in the Serbo-Bulgarian War of 1885. Tatarchev was expelled from school because of "insubordinat Vlado Chernozemski
(Bulgarian: Владо ЧерноземÑки)... 1970-01-01 00:59:59 Vlado Chernozemski (Bulgarian
: Владо ЧерноземÑки) (October 19, 1897 - October 9, 1934), born Velichko Dimitrov Kerin (Bulgarian: Величко Димитров Керин), was a Bulgarian-born revolutionary and assassin .According to Bulgarian records, he was born in the village of Kamenitsa (now part of Velingrad), near Peshtera. His parents came from Macedonia. He joined the IMRO in 1922. After killing a Bulgarian MP from the Communist Party in 1924, he was sentenced to death in 1928, but was granted an amnesty in 1932. He also murdered a member of the IMRO in 1930.He assassinated Alexander I of Yugoslavia and Louis Barthou in the port of Marseille, France on October 9, 1934, and was himself killed immediately afterwards, 10 days before his 37th birthday. by:http://www.answers.com/main/ntquery?method=4&dsid=2222&dekey=Vlado+Chernosemski&curtab=2222_1&linktext=Vlado%20Chernozemski БоÑн Мирчев-БиографиÑ
БоÑн Спиридонов Мирчев е бъ... 1970-01-01 00:59:59 БоÑн Мирчев-БиографиÑБоÑн Спиридонов Мирчев е българин, роден на 20 Ñептември 1900 в град БитолÑ. Произхожда от будно българÑко екзархийÑко ÑемейÑтво от ВардарÑка МакедониÑ. Баща му е бил учител по математика в меÑтната битолÑка българÑка Ð³Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð¸ Ñъщевременно е изпълнÑвал длъжноÑта българÑки екзархийÑки училищен инÑпектор. След БалканÑките войни, цÑлото ÑемейÑтво на БоÑн Мирчев Ñе изÑелва, подгонено от жеÑÑ‚Ð¾ÐºÐ¸Ñ Ð°Ð½Ñ‚Ð¸-българизъм на новите македонÑки поробители-Ñърбите. След завършването на ÑтудентÑките години, прекарани в ХайделбергÑÐºÐ¸Ñ "ÐЯКОИ ОТ ЗÐПЛÐШИТЕЛÐИТЕ ПИСМÐ, ИЗПРÐЩÐÐИ ОТ СРЪБС... 1970-01-01 00:59:59 "ÐЯКОИ ОТ ЗÐПЛÐШИТЕЛÐИТЕ ПИСМÐ, ИЗПРÐЩÐÐИ ОТ СРЪБСКИТЕ ВОЙВОДИ ДО БЪЛГÐРСКИТЕ СЕЛРВ ÐœÐКЕДОÐИЯ, 1904-1908"ÐŸÑ€ÐµÐ¿Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ пиÑмото на войводата на ÑръбÑката чета Крива Река до Ñвещеника на бъл. Ñело Орах (Орех), Куманов. каза, поп ВанеПоп Ване,Jа Ñам ти едно пиÑмо пиÑао доÑад и наредио ти да не идеш да попуjеш у Скачковци. Ти не Ñи поÑлушао ту наредбу него опет идеш и на-тураш Ñе Скачковчанима. Знаj и упалити добро да то више неħу да допуÑтим веħ ħу те жива уватити и браду погупати.Поред тога jавльам ти да ħу Ñа 150 моjÑ… четника у дарити на Орашац**** и да ħу Ñве Ñело УСТÐÐ’ ÐРСРЪБСКÐТРЧЕТÐИЧЕСКРОРГÐÐИЗÐЦИЯ
-------... 1970-01-01 00:59:59 УСТÐÐ’ ÐРСРЪБСКÐТРЧЕТÐИЧЕСКРОРГÐÐИЗÐЦИЯ---------------------------------------------------------------------------------------1.Ð’ÑÑка чета ще Ñе ÑÑŠÑтои от 15 човека минимум и от 20 макÑимум.2.Ð’ÑÑка чета ("Потера") Ñ‚Ñ€Ñбва да държи в изправноÑÑ‚ пушките Ñи и да бъде винаги готова да дейÑтвува.3.Цел на организациÑта: да печели на ÑръбÑката кауза вÑички увлечени от българÑката пропаганда Ñела, като им поÑочи величието и бъдещето на ÑръбÑката нациÑ. Във вÑÑко Ñело тъй Ñпечелено ще Ñе организира един комитет по петима души въоружени, единиÑÑ‚ от които ще бъде и началник на комитета.4.КазалиРКратка иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° МакедониÑ: МакедониÑ-географÑко понÑтие 1970-01-01 00:59:59 МакедониÑ-географÑко понÑтие или отделна национално-обоÑобена държава?Ð’ древноÑтта, земите между реките Вардар и БиÑтрица Ñа познати под името Ð•Ð¼Ð°Ñ‚Ð¸Ñ ÐµÐ»Ð¸Ð½Ð¸Ð·Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð° форма на тракийÑко название, Ñвързано Ñ Ñ‚Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ð¹ÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÑ‚ÐµÐ» Ематион (Ематий).За пръв път, през VІІ в. пр. Хр. названието "МакедониÑ"[1] Ñе употребÑва за обозначение на района между Олимп и БелаÑица и Вардар и ОÑогово.През клаÑичеÑката и елиниÑтичеÑката епоха, Ñ‚.е. до II век пр.н.е., когато ÑъщеÑтвувала древната МакедонÑка държава, географÑкото название ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð±Ð¸Ð»Ð¾ политичеÑко з Macedonian heroes: The life of Christo Matov 1970-01-01 00:59:59 The Life of Christo MatovChristo Matov was born in March 1872, in the city of Struga, in western Macedonia. Upon receiving his education in the Bulgarian schools in Macedonia, he chose as his career the profession of teaching. In 1895, while in Salonica, Matov was initiated into the IMRO by Gruev. His education warranted his appointment as director of the Bulgarian pedagogical school of Skopie. As head of this important school he attained the unusual influence in the entire district. With the cooperation of Petar Matsanov, Stefan Petrov, and Vladimir Boyadjiev, he established the local revolutionary committee of Skopie. Matov's influence and activity in the Skopie district was of great consequence upon the growth of the IMRO. In less than a year as head of the Bulgarian school of Skopie, he succeeded in organizing, with the cooperation of other men from various localities, a revolutionary committee in each and every town and village in the district of Skopie. In 1898 he was elected as Read more: Macedonian
, heroes
ЙОРДÐРПОПГЕОРГИЕВ, СТ.Ð. ШИШКОВ-"ЕДÐРСТРÐÐИЦРО... 1970-01-01 00:59:59 ЙОРДÐРПОПГЕОРГИЕВ, СТ.Ð. ШИШКОВ-"ЕДÐРСТРÐÐИЦРОТ ИСТОРИЯТРÐРСРЪБСКÐТРПРОПÐГÐÐÐДРВ ЕПÐРХИЙТЕ ДЕБЪРСКРИ ВЕЛЕШКÐ, ПРЕЗ 1907-1911 ГОД. ", С., 1918 г. Съдържание:Прeдговор I. СръбÑтвото в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² Ñтаро врeмеII. СръбÑтвото в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð² ново врeмеIII. ЗаÑилване на ÑръбÑтвото в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñлeд СъединениетоIV. Борба за назначаване на Велешко-ДебърÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸ митрополит ÐŸÐ°Ñ€Ñ‚ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑÑŠÑ ÑърбитеV. ЗаключениеПредговор. От времето на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð±ÑƒÐ´Ð¸Ñ‚ÐµÐ» на народната ни ÑвеÑÑ‚, Отца ПаиÑиÑ, вече близо век и половина, Ñе борим едно Ñлед друго за Ñвоето културно, националн ÐœÐСОÐИТЕ Ð’ БЪЛГÐРИЯ (до 1944 г.)
ÐœÐСОÐСТВО И ÐœÐ... 1970-01-01 00:59:59 ÐœÐСОÐИТЕ Ð’ БЪЛГÐРИЯ (до 1944 г.)ÐœÐСОÐСТВО И ÐœÐСОÐИ: Членовете на българÑките маÑонÑки ложи, родени в МакедониÑМакедонци маÑони, Makedonci masoni, Makedonski masoni, МаÑони от МакедониÑ, МаÑони од Македониja, Masoni od MakedonijaМаÑоните в БългариÑ: Членовете на БългарÑките маÑонÑки ложи, родени в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ (до 1944 г.)Брошура на Главно управление на архивите към МиниÑтерÑки Ñъвет на Ð . БългариÑ, С., 2003 г.1. Ðбаджиев БоÑн2. Ðбаджиев Ðикола, проф.3. Ðбаджиев Ðиколай4. Ðврам Ð.5. Ðврам Ðие.6. Ðврамов ВаÑил7. Ðврамов Крум8. Ðврамов Ð¥Ñим9. Ðврамов П.10. Ðджаров ХриÑто, д-Ñ€11. ÐлекÑиев Владо, пр ОткъÑи от документи, за ÑръбÑката въоръжена пропаг... 1970-01-01 00:59:59 ОткъÑи от документи, за ÑръбÑката въоръжена пропаганда в МакедониÑ, 1904-1908Из поверителен рапорт â„– 22 от БТРв Ð‘Ð¸Ñ‚Ð¾Ð»Ñ Ð´Ð¾ миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑÐµÐ´Ð°Ñ‚ÐµÐ»Ñ Ð . Петров в СофиÑБитолÑ,14 Ñнуари 1904 година"...След като Ñе закрепиха криво-лево в Куманово и Тетово, те Ñе ÑпуÑнаха на юг Ñ Ð¾Ñ‡Ð¸, обърнати към Прилеп и БитолÑ. За Ñъжаление, по Ð¿ÑŠÑ‚Ñ ÐºÑŠÐ¼ Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð²Ð° града те не Ñрещнаха оÑобен отпор, тъй като наÑелението на много меÑта, макар чиÑто българÑко, не е проникнато от доÑтатъчно национален дух....Ð’ Ñъщото време, ÑръбÑкото правителÑтво в Ñама Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð·ÐµÐ¼Ð° непроÑтими мерки Ñп Здравейте,в дÑÑната колона на блога има раздел "За... 1970-01-01 00:59:59 Здравейте,в дÑÑната колона на блога има раздел "За ÑвалÑне". Ð’ него Ñъм добавил нова връзка към една "родова хроника" на една СкопÑнка по потекло от Гевгели.ОÑвен, че разказва иÑториÑта на един македонÑки род, в работата на колежката от Белград могат да Ñе откриÑÑ‚ и много интереÑни ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° отношението на нÑкои Гевгелийци, към нашето отечеÑтво-БългариÑ. Какво ми направи най-Ñилно впечатление? Ðа първо мÑÑто, ÑкопÑката иÑторичка Ñе е поÑтарала, въпреки оÑкъдната изворова литература да запознае (макар и много Ñинтезирано) любопитните Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð²Ð¸Ñ‚ Фиг.3.)-Портрет предÑтавлÑващ мене — ИÑÐ°Ð¹Ñ ÐœÐ°Ð´Ð¶Ð¾Ð²... 1970-01-01 00:59:59 Фиг.3.)-Портрет предÑтавлÑващ мене — ИÑÐ°Ð¹Ñ ÐœÐ°Ð´Ð¶Ð¾Ð²Ñки, от деÑно, Ñъпругата ми Дунава, от лево и по Ñредата Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ð¸ Ðевена — Ñ‚Ð°Ñ Ðµ поÑледнÑта ми фотографиÑ. Фиг. 4.) ФотографиÑ, предÑтавлÑваща билета ми за учаÑтието ми във великото тържеÑтво на 900-годишнината от покръÑтването на братÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð¸ и велик руÑки народ. Фиг. 5.) Този портрет фотографира в 1881 г. предÑтавлÑва мене — ИÑÐ°Ð¹Ñ ÐœÐ°Ð´Ð¶Ð¾Ð²Ñки в бела ЛазарополÑка ноÑиÑ, Ñъпругата ми Дунава и Ñина ми Петър. Ðз Ñе намирам по Ñредата на фотографиÑта Ñ Ñина ми Петър на Ñкута ми и от левата ми Ñтрана, а ÑъРИСÐЙЯ Ð ÐДЕВ ÐœÐЖОВСКИ (ИÑÐ°Ð¸Ñ Ð Ð°Ð´ÐµÐ² МажовÑки, Isaja... 1970-01-01 00:59:59 ИСÐЙЯ Ð ÐДЕВ ÐœÐЖОВСКИ (ИÑÐ°Ð¸Ñ Ð Ð°Ð´ÐµÐ² МажовÑки, Isaja Radev Mazovski, Mazovski, Isaja Mazovski, ИÑÐ°Ð¸Ñ ÐœÐ°Ð¶Ð¾Ð²Ñки, ИÑÐ°Ñ ÐœÐ°Ð¶Ð¾Ð²Ñки, ИÑÐ°Ð¹Ñ ÐœÐ°Ð¶Ð¾Ð²Ñки)"ВъзпоминаниÑ", СофиÑ, 1922 г., 56 ÑÑ‚Ñ€.ДЕТИÐСТВОТО МИКогато навърших оÑем годишната Ñи възраÑÑ‚, започнах да Ñ…Ð¾Ð´Ñ Ð½Ð° училище. Ð’ това време ни учеха Ñвещениците на черковно учение, а именно да четем чаÑоÑлова и пÑалтири и да изучаваме молитви на изуÑÑ‚. Такава беше тогава науката. Когато навърших 12-та Ñи година, аз вече бех уÑвоил и чаÑоÑлова и пÑÐ°Ð»Ñ‚Ð¸Ñ€Ñ Ð¸ напуÑнах училището, като Ñе залових да изучавам занÑтието на иконопи&sh Documents about history of Macedonia - І part 1970-01-01 00:59:59 Documents about History of Macedonia
-І partFrom Herodotus, "The Histories":"I happen to know, and will demonstrate in a subsequent chapter of this history, that these descendants of Perdiccas [the Macedonians] are, as they themselves claim, of Greek nationality. This was, moreover, recognized by the managers of the Olympic games, on the occasion when Alexander [I Philhellenes] wished to compete and his Greek competiotors tried to exclude him on the ground that foreigners were not allowed to take part. Alexander, however, proved his Argive descent, and so was accepted as a Greek and allowed to enter for the footrace. He came in equal first."From Thukidides, "History of the Peloponessian War":"...to the Macedonians, in fact, belong also the Linkestes, the Elymiots, and other tribes upwards, who are allies or subjects of the Macedonians but have their own kings. Nowaday coastal Macedonia was first acquired by Alexander [Alexander II of Macedonia], father of Perdiccas, and his ancestors, Read more: Documents
"КÐК СРПИСÐЛИ ÐœÐКЕДОÐЦИТЕ ПРЕДИ 115 ГОДИÐИ (Ñтат... 1970-01-01 00:59:59 "КÐК СРПИСÐЛИ ÐœÐКЕДОÐЦИТЕ ПРЕДИ 115 ГОДИÐИ (ÑтатиÑта е от 1929 година)Съобщава профеÑор Ð’. ЗлатарÑкиПокойниÑÑ‚ добър българин Д. Каранфилович още в 1906 г. ми бeше предал два документа, като ми предоÑтави право да ги издам, ако ги намирам за интереÑни, когато и както Ð½Ð°Ð¼ÐµÑ€Ñ Ð·Ð° добре. Ðо Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚Ð¸, като ценни, бех ги прибрал и в Ñъщото време затурил некъде низ книжата Ñи, така че дълго миÑлех, че Ñъм ги изгубил. Обаче Ñ‚Ð¸Ñ Ð´Ð½Ð¸ Ñлучайно ги изнамерих и бързам да ги обнародвам поради Ñ‚Ñхната навременноÑÑ‚ и важноÑÑ‚.I Ето Ñъдържанието на Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð¸Ñ Ð´Ð¾ÐºÑƒÐ¼ÐµÐ½Ñ‚ в фа МакедонÑка библиотека â„– 7.
-------------------... 1970-01-01 00:59:59 МакедонÑка библиотека â„– 7.------------------------------------------Духовните качеÑтванамакедонÑките българиотГеорги Трайчев, учител в ІV Соф. прогимназиÑСофиÑ-Печатница "Родопи" Т. КлиÑаров-1928 ------------------------------------------------------------------------------------------------ПРЕДГОВОРСърби, гърци и техните приÑтели твърдÑÑ‚, че ний, македонците, Ñме „разбойници" на Балканите без вÑекаква култура и че македонÑката ÐµÐ¼Ð¸Ð³Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð±Ñ€Ð¾Ð¸ Ñамо нÑколко хилÑди души, вÑе еÑнаф хора ! Трети пък чужденци, невежи или заинтереÑовани личноÑти говорÑÑ‚, че, ако на македонците Ñе даде Ñамоуправлен Ðкад. ХриÑто ХриÑтов-"Ðграрните Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² Макед... 1970-01-01 00:59:59 Ðкад. ХриÑто ХриÑтов-"Ðграрните Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² МакедониÑ, през ХІХ и началото на ХХ век", С., 1964.УчаÑтие на ÑелÑните в националнооÑвÑбодителната борба през 60-те и 70-те години на XIX в.БългарÑкото наÑеление в МакедониÑ, в това чиÑло и ÑелÑните, не оÑтанало чуждо и на въоръжената борба като най-открита, поÑледователна и Ñмела проÑва на националнооÑво-ОÑвободителното движение. През Ñ†ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ð¾Ð´ на Възраждането в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð´ÐµÐ¹Ñтвували хайдушки дружини и чети, които защищавали наÑелението, главно ÑелÑните, от наÑилиÑта и грабежите на феодалите и от проРÐÐÐСТÐС ЛОЗÐÐЧЕВ
ÐнаÑÑ‚Ð°Ñ Ð›Ð¾Ð·Ð°Ð½Ñ‡ÐµÐ² е роден на 8... 1970-01-01 00:59:59 ÐÐÐСТÐС ЛОЗÐÐЧЕВÐнаÑÑ‚Ð°Ñ Ð›Ð¾Ð·Ð°Ð½Ñ‡ÐµÐ² е роден на 8 април 1870 г. в БитолÑ. Завършва БългарÑката мъжка Ð³Ð¸Ð¼Ð½Ð°Ð·Ð¸Ñ â€žÐ¡Ð². Ñв. Кирил и Методий" в Солун и учи Ñ„Ð¾Ñ‚Ð¾Ð³Ñ€Ð°Ñ„Ð¸Ñ Ð² СофиÑ. Работи като учител в Ñ. Смилево и Могила, БитолÑко и работи като фотограф в БитолÑ. Лозанчев е един от първите дейци на ВМОРО и член на БитолÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÑ€ÑŠÐ¶ÐµÐ½ революционен комитет. Делегат е на СолунÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ð³Ñ€ÐµÑ (2-4 Ñнуари 1903 г.) и на СмилебÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ð½Ð³Ñ€ÐµÑ Ð½Ð° БитолÑÐºÐ¸Ñ Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ð¾Ð½ÐµÐ½ окръг (април 1903 г.). По време на ИлинденÑко - ПреображенÑкото въÑтание, заедно Ñ Ð”Ð°Ð¼Ñн Груев и Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¡Ð°Ñ€Ð°Ñ„Ð¾Ð² е член на Ðикола РуÑинÑки (Nikola Rusinski)-СпомениÐаÑтоÑща... 1970-01-01 00:59:59 Ðикола РуÑинÑки (Nikola Rusinski)-СпомениÐаÑтоÑщата брошурка Ñъдържа два важни иÑторичеÑки документа от революционното минало на Вътрешната МакедоноодринÑка Револ. ÐžÑ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1900 до 1903 г.ДекларациÑта е четена на 25 март 1902 год. Отвореното пиÑмо Ñи ноÑи датата. Ще издадем още неколко брошурки и по конгреÑа в Смилово, от 17 VI до 25 Ñ. м. 1903 год.1. Страници от Ð¼Ð¾Ñ Ð´Ð½ÐµÐ²Ð½Ð¸Ðº за 1901 година.Сърбите правÑÑ‚ опит да проникнат в БитолÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¸Ð»Ð°ÐµÑ‚ Ñ Ñ‡ÐµÑ‚Ð¸.Ðа 17 юний (ÑÑ‚. ÑÑ‚.) получих пиÑмо от ÐžÐºÑ€ÑŠÐ¶Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ²Ð¾Ð»ÑŽÑ†Ð¸Ð¾Ð½ÐµÐ½ комитет в БитолÑ, Ñ ÐºÐ¾ÐµÑ‚Ð¾, като ми Ñе Ñъобщаваше, че една
Page 1 of 3 « < 1
2 3 > »
Recommend Site To A Friend
